МЕНИДЖЪРЪТ НА XXI ВЕК - ПЪЛКОВОДЕЦ С ТВЪРДА РЪКА

Мъж в средата на четиридесетте си години, с висше образование, ръководител в частно индустриално предприятие от типа ООД. Работи там над 10 години, отговаря средно за 83 служители и управлява бюджет от Збмлн. евро. Най-силно го мотивират възможността да взима решения, отговорността, която носи, и непрекъснатият сблъсък с нови предизвикателства. Така изглежда мениджърът от нов тип в Австрия според проучването на Икономическия форум на ръководните служители, обхванало почти 600 човека от бизнес елита на страната.
Австрийците всъщност силно се доближават до общия европейски идеал за съвременен ръководител от началото на третото хилядолетие. Експертите по управление на човешкия капитал включват в образа на мениджъра-мечта изискването не само за богат управленски опит, но и за дългогодишен стаж в съответния бранш на по-ниски позиции. Ръководителят задължително трябва да е силно мотивиран и ориентиран към преследването на конкретните цели на компанията.
Стратегическото мислене и гъвкавостта при реализацията на вече разработенатастратегия са сред най-търсените мениджърски качества в днешно време. Според изследване на консултантската компания „Егон Цендер" от Дюселдорф ръководителите в Германия са отлични професионалисти в тясната си специалност, но им липсва стратегическа визияза развитие на бизнеса. Проучване на друга немска агенция, „Целерант консултинг", пък доказва, че германските мениджъри губят много време в рутинна работа, а лошото прилагане на фирмените стратегии е една от основните причини за слабия ръст на немската икономика.
Съвременното стопанство има нужда от бизнес елит, който е не само отлично образован, но и възпитан в ценностна система, която прави възможно преодоляването на политическите и културните граници. Любими примери на експертите по човешки ресурси в това отношение са компаниите БМВ и „Мерцедес" - синьо-белият пропелер на „бавареца" и звездата на мерцедеса внушават едни и същи ценности навсякъде по света, което до голяма степен е заслуга именно на техния мениджмънт. Модерният мениджър трябва да има усет за пазара и конкурентната среда, да познава в детайли не само клиентите, но и съперниците в бизнеса, включително тези, които за момента са само потенциални конкуренти. Един от най-известните и в същото време най-скандално оттеглили се топ мениджъри, бившият председател на управителния съвет на „Дойче телеком" АД Рон Зомер, разглежда
Глобалната конкуренция като безпощадна война за пазари и пазарни дялове и прави директен паралел между изкуството на корпоративното управление и военното изкуство. Същата идея споделя и председателят на управителния съвет на „Тойота мотор корпорейшън" ХирошиОкуда, чиято любима фраза е: „Ние не участваме в състезание, а водим война!" Ето защо според Зомер съвременният мениджър трябва да притежава качествата на добрия пълководец, да бъде генерал на бойното поле: „По време на война армията има нужда от силно ръководство -компетентно, недвусмислено, внушаващо доверие и понякога дори сурово. Няма друг начин, защото всякакъв друг стил би коствал нечий живот. Някои смятат, че това не се отнася за мирно време и още помалко за икономиката. Затова в Германия се предпочита управленският стил, в който липсва управлението. Колективното ръководство се издига на пиедестал. Никой не се осмелява да управлява, всички трябва да участват във взимането на решенията. Така при евентуален провал никой няма да носи отговорността сам. Колективният стил на управление всъщност е прикритие за неспособността да се взимат решения и за страха да се носи отговорност", категоричен е Рон Зомер*.
За Зомер един мениджър е на ниво, когато излъчва компетентност, сила и смелост, когато
неговата аура внушава позитивизъм и оптимизъм и кара служителите да се гордеят, че работят с такъв човек и могат да се учат от него. „Задължително е Ръководителят да бъде личност. Той трябва да е пример за своите подчинени. Така талантливите сред тях ще имат по какво да се ориентират и ще бъдат мотивирани да се развиват, за дастигнат неговото ниво", добавя Рон Зомер. Освен упоритостта и целеустремеността към качествата на добрия пълководец спада и способността да се поема риск, да се вземат и прокарват непопулярни решения.
Теоретиците в областта на управлението на персонала защитават по-скоро противоположната теза. Според един от привържениците на нейерархичния метод на управление - Йозеф Вебер, управител на фирмата за организационно консултиране АКеглз & \Л/еЬег от Виена, „бъдещето изисква основна промяна в мениджърския профил: емпатия (да погледнеш на проблемите на другия през неговите очи - бел.ред.) вместо авторитарност; визия вместо ясни цели; спокойствие и ориентация към същественото вместо амбиция и стремеж към власт; диалогичност вместо еднолични решения; творчество вместо неотклонна последователност; доверие вместо контрол." Очевидно не съвсем убеден в собствената си теория, Вебер си оставя вратичка, като препоръчва „модерният ръководител да овладее всички „начини на игра" и да може да превключва от един стил на управление в друг в зависимост от конкретната нужда в момента".
Независимо от различните схващания по отношение на характеристиките, определящи образа на съвременния мениджър, експертите са единни в твърдението си, че в момента няма учебно заведение, което произвежда истински мениджъри. Може би само във военните академии се преподават водачески умения. Истината е, че новият тип ръководител се създава не в образователна институция, а в самата компания. Лошото е, че тъкмо поради това той носи неизбежните родилни петна на всяка пионерска дейност, минава през много мъки и губи много време, защото се учи аматьорски - по метода на пробата и грешката.
Впрочем това е все още неразработена пазарна ниша, която си струва вниманието на консултантските агенции и преподавателите по психология и управление.