Вроден ли е имиджът?
автор Весела Вътева
“Окото вижда онова, което желае.” Сигурно сте чули това твърдение, подчертано неколкократно в един филм, много (при това напълно справедливо според мен) нашумял напоследък. Споделям го напълно. От психотерапевтичното ми всекидневие съм се убедила, че за съвременния хомо невротикус нормалис да вижда буквално онова, което Е пред погледа му, е задача почти непосилна. Още по-съкрушителното е, че дори не го съзнава. За човека инвестирането в другото/другия на каквото и да е отношение, различно от актуалните му потребности и интереси, е в голяма степен несъзнаван процес и това го прави неспособен да ги възприема обективно. “Венецът на природата” (и това е образ), толкова горд с постиженията на цивилизацията си, почти напълно е загубил способността си да възприема света такъв, какъвто е. Всъщност всяко нещо просто Е. То не е нито лошо или добро, нито мръсно или чисто, нито пък грозно или красиво, нито... Бих могла да продължа тази поредица до изчерпването на повечето възможни прилагателни. Предполагам, че в мига, в който се откъснем от цялостната недвусмислена реалност на нещото, и извадим от него дори една подробност, ние го превръщаме във фон, а отделеното - във фигура. И вече сме създали образ, който има поне един задължителен белег – субективен е. Ето две от причините: изборът е индивидуално направен и психологически обоснован, следователно е емоционално натоварен. “Имидж” означава “образ”. Поради това че е абстракция, той, макар и част от реалността, вече е станал нещо различно от нея самата. Явно всеки артефакт и всеки човек може и бива превръщан в образ. Способността за абстрактно мислене и фантазиране, както и различните ни психични защитни механизми преобразяват не само света, но и човека (за хипотетичните антропологични причини, довели до възникването на тази способност у хомо еректус виж книгата на проф. Валдо Бернаскони “Неврозата на властта”). Ние създаваме онова, което Бернаскони нарече “двусмислена реалност”. Тя е въображаемо, паралелно измерение, в което всяко нещо и всеки човек подлежат на преобразяване и превръщането им в нещо или някой, различни от оригинала.
Сложната система от измислици, в която живее човек, му служи точно за това: да може окото да вижда онова, което иска. И той стръвно започва да си сътворява нова, ако не удовлетворителна, то поне приемлива, но задължително желана лъжлива действителност, тъй като недвусмислената е болезнена за него. Силата на образите движи човешките същества във всяка област на битието. Всеки избор на предмет за бита е подвластен на мнение за него, което е предварително рационализирано или несъзнателно мотивирано отвън. Рекламата днес е една от най-мощните делови сфери, в която ежечасно проницателни манипулатори залагат капани за изгладнелите човешки сетива и сърца. Правят го хладнокръвно и пресметливо: продават ни всичко, от което често дори нямаме нужда, с обещанието да задоволят онова, което всеки от нас носи в себе си като безнадежден глад: за вечна и вярна любов, за безсмъртие или поне за младост до самия край, за възхищение и одобрение, за споделени топлина и ласки, за потентност, радост, за разтърсващи оргазми.... Но освен избора на най-необходимото, на силата на образите е подвластен и всеки друг наш жизненоважен избор, включително този на партньор (Отваряй си очите, мама! Мъжът/жената трябва да е..., да има..., да може...!). Но може би имиджовата система влияе най-опустошително върху собствения Аз-образ, тъй като обичайно той кара човек да се възприема по начин, който поне веднъж в жизнения му път предпоставя дълбоки кризи и психотелесни патологии.
“Окото вижда онова, което желае.” Сигурно сте чули това твърдение, подчертано неколкократно в един филм, много (при това напълно справедливо според мен) нашумял напоследък. Споделям го напълно. От психотерапевтичното ми всекидневие съм се убедила, че за съвременния хомо невротикус нормалис да вижда буквално онова, което Е пред погледа му, е задача почти непосилна. Още по-съкрушителното е, че дори не го съзнава. За човека инвестирането в другото/другия на каквото и да е отношение, различно от актуалните му потребности и интереси, е в голяма степен несъзнаван процес и това го прави неспособен да ги възприема обективно. “Венецът на природата” (и това е образ), толкова горд с постиженията на цивилизацията си, почти напълно е загубил способността си да възприема света такъв, какъвто е. Всъщност всяко нещо просто Е. То не е нито лошо или добро, нито мръсно или чисто, нито пък грозно или красиво, нито... Бих могла да продължа тази поредица до изчерпването на повечето възможни прилагателни. Предполагам, че в мига, в който се откъснем от цялостната недвусмислена реалност на нещото, и извадим от него дори една подробност, ние го превръщаме във фон, а отделеното - във фигура. И вече сме създали образ, който има поне един задължителен белег – субективен е. Ето две от причините: изборът е индивидуално направен и психологически обоснован, следователно е емоционално натоварен. “Имидж” означава “образ”. Поради това че е абстракция, той, макар и част от реалността, вече е станал нещо различно от нея самата. Явно всеки артефакт и всеки човек може и бива превръщан в образ. Способността за абстрактно мислене и фантазиране, както и различните ни психични защитни механизми преобразяват не само света, но и човека (за хипотетичните антропологични причини, довели до възникването на тази способност у хомо еректус виж книгата на проф. Валдо Бернаскони “Неврозата на властта”). Ние създаваме онова, което Бернаскони нарече “двусмислена реалност”. Тя е въображаемо, паралелно измерение, в което всяко нещо и всеки човек подлежат на преобразяване и превръщането им в нещо или някой, различни от оригинала.
Сложната система от измислици, в която живее човек, му служи точно за това: да може окото да вижда онова, което иска. И той стръвно започва да си сътворява нова, ако не удовлетворителна, то поне приемлива, но задължително желана лъжлива действителност, тъй като недвусмислената е болезнена за него. Силата на образите движи човешките същества във всяка област на битието. Всеки избор на предмет за бита е подвластен на мнение за него, което е предварително рационализирано или несъзнателно мотивирано отвън. Рекламата днес е една от най-мощните делови сфери, в която ежечасно проницателни манипулатори залагат капани за изгладнелите човешки сетива и сърца. Правят го хладнокръвно и пресметливо: продават ни всичко, от което често дори нямаме нужда, с обещанието да задоволят онова, което всеки от нас носи в себе си като безнадежден глад: за вечна и вярна любов, за безсмъртие или поне за младост до самия край, за възхищение и одобрение, за споделени топлина и ласки, за потентност, радост, за разтърсващи оргазми.... Но освен избора на най-необходимото, на силата на образите е подвластен и всеки друг наш жизненоважен избор, включително този на партньор (Отваряй си очите, мама! Мъжът/жената трябва да е..., да има..., да може...!). Но може би имиджовата система влияе най-опустошително върху собствения Аз-образ, тъй като обичайно той кара човек да се възприема по начин, който поне веднъж в жизнения му път предпоставя дълбоки кризи и психотелесни патологии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар