21 съвета за успех
H. Jackson Brown, Jr. е американски писател, станал особено известен с книгата си „Малка книга с инструкции за живота”. Той е авторът и на този списък с 21 съвети за успех. Аз го открих в блога на Glen Alleman, който по принцип е посветен на управлението на проекти, но от време на време публикува и нещо лично или малко встрани от професионалната тематика.
По-долу e публикуван превод на български и с личен коментар.
1. Ожени се (омъжи се) за правилния човек.
Само това решение определя 90% от бъдещото ти щастие или нещастие в живота.Напълно споделям това твърдение. Човекът, който споделя твоите дни и нощи, е този, който може да ти даде духовни сили да успееш или да ти отрови живота. Човек не може да постигне успех, ако в семейството цари неразбирателство и напрежение. Не твърдя, че съм постигнал голям успех в моя живот, но и малкото, до което съм достигнал, дължа изцяло на подкрепата на моята съпруга и безрезервната й вярата в моите способности.
2. Работи това, което ти доставя удоволствие и което заслужава твоето време и талант.
Дълго време вярвах, че трябва да се работи за пари, защото като глава на семейството нося отговорност за неговото финансово благополучие. За съжаление, този начин на мислене не само не ми носеше удовлетворение в работата, но и създаваше стрес, (Страстният служител не идва на работа, защото се страхува от неприятности, а защото гледа на работата като на хоби. Служителят, мотивиран от желанието и страстта, пише в своя блог даже през отпуската си, защото да споделиш точно тази своя мисъл и да видиш реакциите на своите читатели е много по-забавно, отколкото да прекараш още един час легнал на плажа. Запаленият служител може да почовърка дизайна на сайта си след вечеря, защото това е много по-интересно отколкото да зяпаш телевизора.
Разбира се, трудно е да си представим някой, който се кефи на това да копае въглища или да жули мръсни чинии, но новото време дава за много хора възможността работата да бъде това, което най-много обичат да правят. Да умееш да създадеш такава работа е гениално, защото хората ще идват да работят за удоволствие. Да можеш да си намериш такава работа за себе си е истински късмет.) който доведе до сериозни поражения върху здравето ми. Щастлив съм, че осъзнах грешката си, макар и доста късно, и сега работя само това, което наистина харесвам и което смятам, че си струва. Това ме прави щастлив, а парите, които печеля, ме удовлетворяват. Да зарежеш работата, която не харесваш и която те мъчи, и да се отдадеш на това, което истински желаеш, е изключително трудно решение,
(“Какъв да стана?” е въпрос, който вълнува много хора и с право - работата отнема най-голяма част от нашия живот и изборът на правилната кариера за много хора е съдбоносен. Това, от своя страна, поражда много страхове у нас (най-вече страхът да не сбъркаме в избора си на поприще) и прави избора на кариера много труден.
Разбира се, трудно е да си представим някой, който се кефи на това да копае въглища или да жули мръсни чинии, но новото време дава за много хора възможността работата да бъде това, което най-много обичат да правят. Да умееш да създадеш такава работа е гениално, защото хората ще идват да работят за удоволствие. Да можеш да си намериш такава работа за себе си е истински късмет.) който доведе до сериозни поражения върху здравето ми. Щастлив съм, че осъзнах грешката си, макар и доста късно, и сега работя само това, което наистина харесвам и което смятам, че си струва. Това ме прави щастлив, а парите, които печеля, ме удовлетворяват. Да зарежеш работата, която не харесваш и която те мъчи, и да се отдадеш на това, което истински желаеш, е изключително трудно решение,
(“Какъв да стана?” е въпрос, който вълнува много хора и с право - работата отнема най-голяма част от нашия живот и изборът на правилната кариера за много хора е съдбоносен. Това, от своя страна, поражда много страхове у нас (най-вече страхът да не сбъркаме в избора си на поприще) и прави избора на кариера много труден.
Стив Павлина е публикувал интересен пост, в който разглежда този въпрос и се опитва да ни научи да се преборим с тези си страхове. Ако направиш грешка в избора си на кариера, казва той, със сигурност много ще страдаш. А когато правиш първия си избор, вероятността да сбъркаш е много голяма. Истината е, че няма как да знаеш предварително дали това е правилният избор за тебе преди да опиташ наистина и да се запознаеш с професията в дълбочина. Едва тогава можеш да прецениш дали тя е подходящата за теб или не.
По-лошото е, че след като разберат, че са попаднали на неподходящо място, повечето хора изпадат в самосъжаление и решават да поемат ролята на жертвата, която ще се чувства нещастна цял живот заради едно погрешно взето решение. Стив казва:
„След като веднъж си осъзнал грешката си, махни се оттам колкото може по-скоро, за да намалиш загубите си. Едно погрешно решение на става правилно като се преструваш пред себе си. Прости си и давай напред. […] Ти имаш правото да грешиш. Това е начинът, по който се учим и израстваме. Като грешиш, ти усъвършенстваш своя мисловен процес и твоите решения стават все по-успешни.”
По-нататък Стив споделя една история за хора, успели да станат милионери със собствените си усилия. Оказало се, че средно всеки един от тях е сменил 17 професии преди да намери тази, която да му донесе финансово благополучие.
Изводът е, че човек не трябва да се поддава на страха от грешка и да изпада в самосъжаление. Търсете това, което ви харесва най-много и не се страхувайте да сбъркате - просто станете отново и тръгнете в нова посока. Човек трябва да бъде смел, а ние днес живеем във време на наистина неограничени възможности. Рано или късно ще намерите тази професия или тази работа, която е истински ваша и това ще ви донесе и пари, и удовлетворение, и щастие.)
но веднъж взето, ни дава невероятна духовна сила и увереност в успеха.
По-лошото е, че след като разберат, че са попаднали на неподходящо място, повечето хора изпадат в самосъжаление и решават да поемат ролята на жертвата, която ще се чувства нещастна цял живот заради едно погрешно взето решение. Стив казва:
„След като веднъж си осъзнал грешката си, махни се оттам колкото може по-скоро, за да намалиш загубите си. Едно погрешно решение на става правилно като се преструваш пред себе си. Прости си и давай напред. […] Ти имаш правото да грешиш. Това е начинът, по който се учим и израстваме. Като грешиш, ти усъвършенстваш своя мисловен процес и твоите решения стават все по-успешни.”
По-нататък Стив споделя една история за хора, успели да станат милионери със собствените си усилия. Оказало се, че средно всеки един от тях е сменил 17 професии преди да намери тази, която да му донесе финансово благополучие.
Изводът е, че човек не трябва да се поддава на страха от грешка и да изпада в самосъжаление. Търсете това, което ви харесва най-много и не се страхувайте да сбъркате - просто станете отново и тръгнете в нова посока. Човек трябва да бъде смел, а ние днес живеем във време на наистина неограничени възможности. Рано или късно ще намерите тази професия или тази работа, която е истински ваша и това ще ви донесе и пари, и удовлетворение, и щастие.)
но веднъж взето, ни дава невероятна духовна сила и увереност в успеха.
3. Давай на хората повече, отколкото очакват и го прави охотно.
Щастието е в това да даряваш щастие на другите. Ако дадеш някому от своето време, внимание или обич безкористно, съдбата ще те възнагради многократно.
4. Стани най-позитивния и най-ентусиазирания човек, когото познаваш.
Положителното мислене води до положителни резултати. Това е най-сигурният път към успеха.
(Ето един кратък списък на качествата, които успелите хора притежават и които вероятно са необходимото условие, за да постигнем успех и ние.
Успешните хора никога не оставят обстоятелствата да диктуват резултата. Те се научават да реагират на заобикалящите ги обстоятелства. Знаят, че не могат винаги да контролират това, което става, но винаги могат да контролират своята реакция на това, което става.
Успешните хора са постоянни. Те имат своята голяма идея и се придържат към нея неотклонно.
Успешните хора имат реалистична представа за своите възможности и за своя талант. Те познават добре своите лични сили и слабости. Използват силните си страни максимално, а слабостите си побеждават, осланяйки на силата на хората около себе си.
Успешните хора са гъвкави и издържливи. За тях провалът е възможност за поука и израстване. Те не се страхуват от провала, а го приемат. Всяка грешка възприемат като стъпка към реализацията на своите мечти. Те се превръщат в майстори в премахването на препятствия и в целенасоченото преследване на положителни резултати.
Успешните хора са изпълнени със страст. Твърдо са убедени в целите си и преследват своите мечти с неотслабваща упоритост и дълбока любов. Те не се страхуват от отхвърляне и загуба - повече се страхуват да живеят празен и безцелен живот.)
Успешните хора никога не оставят обстоятелствата да диктуват резултата. Те се научават да реагират на заобикалящите ги обстоятелства. Знаят, че не могат винаги да контролират това, което става, но винаги могат да контролират своята реакция на това, което става.
Успешните хора са постоянни. Те имат своята голяма идея и се придържат към нея неотклонно.
Успешните хора имат реалистична представа за своите възможности и за своя талант. Те познават добре своите лични сили и слабости. Използват силните си страни максимално, а слабостите си побеждават, осланяйки на силата на хората около себе си.
Успешните хора са гъвкави и издържливи. За тях провалът е възможност за поука и израстване. Те не се страхуват от провала, а го приемат. Всяка грешка възприемат като стъпка към реализацията на своите мечти. Те се превръщат в майстори в премахването на препятствия и в целенасоченото преследване на положителни резултати.
Успешните хора са изпълнени със страст. Твърдо са убедени в целите си и преследват своите мечти с неотслабваща упоритост и дълбока любов. Те не се страхуват от отхвърляне и загуба - повече се страхуват да живеят празен и безцелен живот.)
5. Прощавай грешките както на себе си, така и на другите.
Неминуемо е да сгрешим,
(Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.Признайте си, когато сте сгрешилиИма хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.Извинете се с достойнствоАко с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.Не се опитвайте да бъдете перфекционистиАко се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...)
но грешките, които правим, са уроци
("Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.Разберете причината за грешкатаИмало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?Не търсете оправдание в другитеДали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.Не обвинявайте никогоМного често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?),
които ще ни научат да станем по-добри. Вкопчването в грешките и търсенето на виновник е бреме, което ни влачи към дъното.
(Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.Признайте си, когато сте сгрешилиИма хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.Извинете се с достойнствоАко с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.Не се опитвайте да бъдете перфекционистиАко се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...)
но грешките, които правим, са уроци
("Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.Разберете причината за грешкатаИмало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?Не търсете оправдание в другитеДали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.Не обвинявайте никогоМного често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?),
които ще ни научат да станем по-добри. Вкопчването в грешките и търсенето на виновник е бреме, което ни влачи към дъното.
6. Бъди щедър
(Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово - не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника - студен и недостъпен - или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране - не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.
Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши - да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на “лошото ченге” и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.
В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.
Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.
Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.
А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича „Едноминутният мениджър” - защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна - човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.
Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета “Старбъкс” - Джим Доналд. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.
За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.
У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен - ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители - ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.).
(Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово - не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника - студен и недостъпен - или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране - не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.
Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши - да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на “лошото ченге” и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.
В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.
Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.
Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.
А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича „Едноминутният мениджър” - защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна - човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.
Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета “Старбъкс” - Джим Доналд. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.
За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.
У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен - ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители - ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.).
7. Бъди признателен.
Не забравяй помощта, която си получил от близки и приятели. Съхрани в сърцето си чувство на благодарност и признателност към тези, които са ти подали ръка в точния момент. Твоят успех се дължи не само на твоите собствени усилия, а и на всички хора, в твоето обкръжение, които са ти дали своята подкрепа.
8. Постоянство, постоянство, постоянство
9. Създай си дисциплината да спестяваш пари даже и ако заплатата ти е съвсем скромна.
Тук съветът е по-скоро да не бъдеш разхитителен. Разчитай на собствените си финансови способности не залитай по големи залци, които не можеш да преглътнеш.
10. Отнасяй се с всеки така, както искаш той да се отнася с тебе.
Универсален принцип в живота. За съжаление, хората често залитат по принципи и идеи, които фанатично се опитват да наложат на другите, без да се съобразяват с тяхното право на свобода на мисленето.
11. Отдай се на постоянно усъвършенстване.
12. Отдай се на качеството
Качество както в работата, така и в отношенията с другите, и във всеки друг аспект на живота.
13. Разбери, че щастието не е в притежанието, властта или престижа, а в отношенията с хората, които обичаш и уважаваш.
14. Бъди лоялен
(Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?
В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.
Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.
По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза? За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.
В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:
Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.
Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.
Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.
(Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?
В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.
Думата “лоялност” означава преданост и вярност, но означава също и законност. Доколкото взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор и там ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие, и доколкото той не е юридически нарушен, не може въобще да се говори за нелоялност.
По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза? За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересен, според мен, е въпроса: Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея? Когато човек си отговори на него, тогава ще може да отговори и на въпроса дали да я напусне сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.
В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш “за черните очи” на шефа. Разбира се, това е твърде примитивно като дилема. Според мен, има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, въпреки че тя е изпаднала в криза. Ето някои от тях:
Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, и човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
Израстване в кариера (позиция). В нашата професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си рабтил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тзаи промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна титла.
Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения и се налагат драстични мерки, за да оцелее, които се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финасовото здраве на всеки един човек, защото едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. Едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.
Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителте си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и не заради парите, а просто, защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма.
Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора, недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.
15. Бъди честен
(Следващия път, когато забравиш нещо, когато се провалиш или нещо тотално се обърка, не прави това, което обикновено правиш. Не се оправдавай, не се опитвай да обвиниш или натопиш някой друг.Направи само едно просто нещо. Признай си, че си се провалил. Признай, че си сбъркал и издънката е лично твоя.Ще се изненадаш колко различна ще бъде реакцията на другите. По-позитивна, по-конструктивна. Просто по-добра.Арогантното поведение или дребното шикалкавене са подходи, които често използваме, когато ни уличат в издънка, но те винаги предизвикват негодуването на околните. Признаването на грешката е много по-достойно поведение и винаги печели по-благосклонно отношение. Ако признаете, че сте сбъркали, ще получите помощ и съвет. Ако отричате, ще отблъснете хората, на които разчитате.Честното и откритото отношение, даже и когато сме направили голяма издънка са за предпочитане от отричането и измъкването от отговорност. Рано или късно, първото ще ви донесе уважение, а второто - презрение).
(Следващия път, когато забравиш нещо, когато се провалиш или нещо тотално се обърка, не прави това, което обикновено правиш. Не се оправдавай, не се опитвай да обвиниш или натопиш някой друг.Направи само едно просто нещо. Признай си, че си се провалил. Признай, че си сбъркал и издънката е лично твоя.Ще се изненадаш колко различна ще бъде реакцията на другите. По-позитивна, по-конструктивна. Просто по-добра.Арогантното поведение или дребното шикалкавене са подходи, които често използваме, когато ни уличат в издънка, но те винаги предизвикват негодуването на околните. Признаването на грешката е много по-достойно поведение и винаги печели по-благосклонно отношение. Ако признаете, че сте сбъркали, ще получите помощ и съвет. Ако отричате, ще отблъснете хората, на които разчитате.Честното и откритото отношение, даже и когато сме направили голяма издънка са за предпочитане от отричането и измъкването от отговорност. Рано или късно, първото ще ви донесе уважение, а второто - презрение).
16. Бъди инициативен (self starter)
Ако постоянно чакаш някой да ти постави задача, няма да постигнеш големи резултати. успехът идва при онези, които мислят, творят и сами се сещат какво трябва да се направи, за да се подобри работата.
17. Бъди решителен, даже ако това означава понякога да грешиш.
Животът постоянно ни изпречва препятствия по пътя към успеха. Ако не сме достатъчно решителни, ако се огънем при първата трудност, никога няма да стигнем до края.
18. Спри да обвиняваш другите.
Поеми отговорност за всяка част от своя живот.Само този, който може да поеме отговорността за своите постъпки, е истински свободен да взема решения и да управлява своя живот.
19. Бъди смел и дързък.
Когато се обърнеш назад в миналото, ще съжаляваш много повече за нещата, които не си направил, отколкото за тези, които си извършил.
20. Грижи се тези, които обичаш
(Събуди се за важните неща в живота. Сигурен съм, казва той, че всеки е изпитвал стряскащо пробуждане в своя живот. Събития като развод, раждане на дете, пожар, терористична атака или близка среща със смъртта, ни блъскат като камион с тухли и трудно могат да бъдат забравени. По-интересното е, че щом сме изпитали "пробуждане", значи в някакъв смисъл сме били заспали?
Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.
Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?
Steve Jobs, в речта си пред завършващите Stanford University, казва:
Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.
За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости).21. Не прави нищо, с което твоята майка не би се гордяла.
Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.
Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?
Steve Jobs, в речта си пред завършващите Stanford University, казва:
Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.
За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости).21. Не прави нищо, с което твоята майка не би се гордяла.
21. Не прави нищо, с което твоята майка не би се гордяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар